Здравейте, започвам с това, че с приятелката ми (от 10 години) живеем на семейни начала, имаме и дете и сме имали не малко спорове и караници през годините, но поради някаква причина с този конркретен такъв чашата ми преля.
В началото на годината мой близък приятел (още от детската градина) ме покани на сватбата си. Дотук добре.
Приятелката ми наскоро започна нова работа и почти веднага бе уведомена, че политиката на фирмата е двуседмичен платен отпуск през месец август за почти всички служители и ограничени до минимум отпуски/отсъствия от работа през останалото време.
Когато научих това, веднага вметнах, че според мен е добре да говори с ръководството и да предупреди своевременно (възможно най-рано), че през месец септември (когато моят приятел ще вдига сватбата) ще й се наложи да остъства 1 ден поради личен ангажимент или ако иска да бъде абсолютно честна и да каже, че е поканена на сватба и няма да бъде на разположение за конкретния ден.
С това си "вмъкване" отприщих портите на Ада.
Беше ми подчертано, че друга новопостъпила на работа колежка вече се е опитала да каже, че ще отсъства за 10 дни през месец Юли и на всеослушание било заявено, че такива своеволия не се толерират. След тази забрана никой друг не посмял да заяви за други предпочитания извън вече опоменените за възможни. Освен това приятелката ми много харесва новата си работа и искала да направи добро впечатление и да не "излети" след пробния период, затова нямала намерение да "рискува" и да осведоми предварително, а дори напротив, щяла да изчака до последния момент за да говори за потенциалното й отсъствие.
Моето мнение е, че 1 ден отсъствие от работата и то за ангажимент, за който първо се знае отпреди встъпването й на работа и второ, потенциално не би трябвало да създаде такъв оргромен проблем нито за фирмата й, нито за потенциалното й оставане на работа. Още повече, че много бих се радвал да бъда придружен от нея на този хубав повод и да уважа приятеля си в специалния за него ден.
Според нея встъпването в брак не е нещо кой знае какво и няма нужда от чак толкова "подготовки" от наша страна, и че ако не й позволят да отсъства, то мога да отида и сам, а тя - на работа.
Останах доста разочарован от цялата ситуация, не знам какво да си мисля, ако трябва да съм абсолютно честен.
Имайки предвид всичко това, аз ли съм задникът, за това че искам всичко да е изяснено от рано, да си прекараме приятно когато настъпи времето и като цяло това е важно за мен?