Здравейте, хора! Аз съм мъж на 29 години от провинцията. Имам магистърска степен по компютърни науки, завършил съм ЮЗУ в Благоевград. Завърших бакалавърската си степен през 2019 г. – една година преди Ковид.
Тръгнах да си търся работа по професията, но без успех, и реших да започна работа в родния си град като общ работник, а след това като проектант (чертане с CAD софтуер). През септември миналата година реших отново да потърся работа по професията, но уви – пак без късмет. От 500 обяви, по които съм кандидатствал, получих около 40–45 покани за първо интервю. От тях преминах на второ интервю в 10 случая, но не продължих към следващите кръгове.
Четох в интернет, че трябва да имаш различни автобиографии за различните позиции, и го направих. Гледах клипове в YouTube за това как се провежда интервю за работа, но нищо не се получи. Говорих с колеги, с които съм учил и сме приятели – те също нямат успех. Тези приятели, които успяха, казват едно и също - Имах познат, който ми помогна.
Брат ми ще започне да учи в София и се чудя дали изобщо има смисъл от това учене, след като не можеш да си намериш работа безпознат по професията. Дали мисля така, защото съм изпатил, или защото съм съзрял?
Бих искал да чуя друга гледна точка.