Мога да усетя хейта from miles away ама съм мазохист so here we go.
Хей! Ами накратко, взех си книжката преди 4 години и оттогава съм карала 4-5 пъти и то все с някого до мен. Шофирането ме ужасява, ама като казвам "ужасява", нямам предвид, че ме е малко шубе, некомфортно, излизане извън зоната на комфорт и тн. Имам предвид УЖАС.
Не мисля, че проблемът е от характера ми или нещо такова, и преди съм се сблъсквала с ужасяващи ме неща и криво-ляво съм се справяла, с тази малка, но много значима разлика, че тогава съм имала доста повечко време за реакция + нулев шанс на убия себе си, някой друг или и себе си, и някой друг, освен при някакви ебаси wtf обстоятелствата.
Един приятел ми каза, че имам усет за карането, само че трябва да си усещам колата по-добре и да посвикна. Друг ми каза, че трябва да се откажа, ако не ме кефи (донякъде ме кефи ама пък повече ме ужасява), пък ако ме кефи, да си карам и да не ми пука. Трети ми каза, че трябва да се кача и да карам сама.
Това с карането сама хубаво, само че мисълта да карам съвсем сама пък вече е даже още по-ужасяваща от това да карам с друг.
Май се разбира, че не целя да бъда убиец по пътя, но ме е шубе, че мога да стана по неволя.
Проблемът обаче е, че пътувам много по работа и колата би ме улеснила адски много, а и не искам да тормозя приятели/родители/баби/дядовци/лели/стринки и прочее да ме возят всеки път, неудобно ми е.
Та да, ще се радвам да чуя съвет и от някой по-опитен - ако толкова ме ужасява цялото нещо, най-сейф би било въобще да не я мъча повече колата или да се опитам някак си да си боря парализирания УЖАСт от шофирането? Благодарско предварително! :)