Искам да напомня за един от най-големите гигачадове на нашата история Княз Александър I Батенберг:
- След Освобождението на България (3 март 1878 г.) Русия планира България да е техния васал с излаз на Черно море, тоест да сме един сателит който се върти около интересите на Москва. Поставят на престола Александър, принц произхождащ от немска фамилия, едва на 22 г., участвал като доброволец в Освобождението. Планът им е бил той да бъде една кукла на конци (не случайно Русия избира него, защото е любимия племенник на руския император) и да не прави нищо без тяхно разрешение.
- Само дето Александър се оказва с по-големи топки от целия мащаб на Руската империя. Отказва да козирува на руснаците и Великите сили, рискува живота и короната си, за да ни има на картата и съединявя Княжество България с Източна Румелия, 6 септември 1885 г. 🇧🇬 напук на интересите на Великите сили и Берлинският договор.
- Само месец по-късно на 14 ноември 1885 г. ни атакува Сърбия, но пръсва и мишкарската атака на завистливите сърби в Сръбско-българската война. Води армията лично в легендарен марш от турската граница чак до София и след това Сливница само за 3 дни, без спане и без почивка. Разбива ги в битката при Сливница и ги гони чак до Пирот и Ниш, където сърбите развяват белия флаг като мишки а Великите сили виждат, че не знаят с кой си имат работа и ни признават Съединението.
- Следващата година (1886) Русия решава, че нашият вече е прекалил, и праща офицери да го отвлекат посред нощ и да го накарат да абдикира насила. Тогава се намесва другият гигачад, Стефан Стамболов, който прави контрапреврат и връща княза на власт за броени дни.
- Сандро все пак решава да се оттегли, за да не вкара България в гражданска война заради руските интриги. Тръгва си с гордо вдигната глава и думите "Бог да пази България!", поставяйки народа над собственото си его.
- Последното му желание е да бъде погребан в София. Днес той почива в Мавзолея си в центъра на столицата, един германец, който стана по-голям българин от мнозина. Да почива в мир.